За да се обсъди козметичната операция на срамните устни и различните методи лабиапластика (лабиопластика), които могат да бъдат приложени, Вие трябва да сте запознати с анатомията на външните женски полови органи. Това е добре изобразено на следната фигура, като важните части са обозначени. 

Фигура  1

• A. Обвивка на клитора (Обозначена  като  „Prepuce of clitoris“)
• В. Клитор  (Обозначен като  „Glans of clitoris“)
• D. Малки устни (Обозначени като „Labium minus“)
• Е. Големи  устни (Обозначени като  „Labium majus“)

Хирургично намаляване на малките устни

Лабиопластиката, наричана още „лабиапластика“, е процедура за намаляване на големината или дължината на малките срамни устни.  Съществуват два различни вида лабиопластика. Методът на работа се избира според нуждите на пациента. Нека заедно да разгледаме възможностите, които ни предлага всеки от методите.

Методът на лабиапластика „подрязване”

Фигура  2 – Метод на лабиапластика подрязване

Този метод за намаляване на малките срамни устни е най-лесен за прилагане и най-лесен за разбиране. Поради това неговата техника се използва от най-голям брой хирурзи. Тъй като много пациентки искат техните малки устни да бъдат намалени до нивото на техните големи устни (или дори под това ниво) и тъмните ръбове на малките устни също да бъдат премахнати (за да им се придаде по-розов и по-младежки вид),  методът на подрязване често се избира. 

При  този метод на намаление на устните хирургът подрязва дълга лента от ръба на устната, като премахва тази нежелана част. Изрязаният ръб се зашива, така че да зарасне бързо, а образуваният белег след  това, да бъде минимален. С това се постига намаляване на малките срамни устни, като се премахва плътният, тъмен ръб на устната, и остава по-розов и по-нежен ръб. Той също намалява прекалената  дължина на малките устни, като ги поставя по-незабележимо точно в естествените гънки на големите устни.

Като недостатък новият по-розов  ръб на устната наистина има оперативен  белег, който, в някои случаи, може да бъде прекалено чувствителен. В допълнение, много жени смятат, че тази техника  променя прекалено много естествения вид на женските полови органи, тъй като е премахнат нормално виждащия се ръб и е заместен с ръб, който е различен по цвят (по-розов) и има  различен вид.  

За щастие, лабиапластиката се счита за малка и лека хирургическа процедура, и е сравнително безопасна. Най-честите възможни лабиапластика усложнения са кървене, лека инфекция, отваряне на разреза, образуване на белег, и/или дразнене и болка.  

Когато всичко заздравее, може също да има промяна на усещанията, промени в оцветяването и дори асиметрия. Вашият пластичен хирург може да ви помогне за всеки от тези проблеми и ще Ви консултира за това как се реагира спрямо възможните следоперативни лабиопластика рискове. 

Възстановяването след лабиопластика е важен период, през който тялото се адаптира и възстановява след процедурата за промяна на формата или размера на малките срамни устни. Лабиопластиката е сравнително малка хирургична интервенция, но все пак изисква внимателна грижа и спазване на следоперативните указания за оптимални резултати и минимален риск от усложнения.

Основни етапи на възстановяване

1. Първи дни след процедурата:

   • Болка и подуване: В първите 48 часа е нормално да има подуване, дискомфорт и леко кървене. Повечето пациенти изпитват умерена болка, която може да бъде облекчена с предписани обезболяващи лекарства.
   • Студени компреси: Студените компреси (например със специални гел пакети) върху зоната на слабините могат да помогнат за намаляване на подуването и дискомфорта.
   • Лека активност: Препоръчва се почивка в първите дни след операцията и избягване на физическа активност, която може да предизвика напрежение в зоната.

2. Първа седмица след операцията:

   • Избягване на натоварвания: Препоръчително е да се избягват физически натоварвания, вдигане на тежести и интензивни движения, които биха могли да причинят напрежение в областта на разреза.
   • Поддържане на хигиената: След всяко посещение на тоалетната е добре зоната да бъде почиствана с топла вода или специален дезинфекционен разтвор, предписан от хирурга. Препоръчва се да се избягват агресивни сапуни и продукти, които могат да предизвикат дразнене.
   • Носене на удобно бельо: Памучното, свободно бельо минимизира дразненето и позволява на кожата да диша, което подпомага по-бързото възстановяване.

3. През втората до четвъртата седмица:

   • Намаляване на подуването: Обикновено подуването значително намалява до края на втората седмица, а дискомфортът постепенно отшумява.
   • Връщане към ежедневни активности: Постепенно могат да се възобновят нормалните дейности, като ходене, леки упражнения и шофиране, но все пак без интензивно натоварване на тазовата област.
   • Внимание към интимните отношения: Обикновено се препоръчва да се избягват сексуалните контакти за период от 4 до 6 седмици, за да се осигури пълно заздравяване на тъканите.

Грижа и наблюдение на разрезите

• Използване на мехлеми и кремове: Вашият хирург може да предпише специални антибактериални мехлеми за нанасяне върху разрезите, които да ускорят заздравяването и да намалят риска от инфекция.
• Избягване на раздразнения: Използването на мокри кърпички, парфюмирани сапуни и други агресивни продукти в областта на разреза трябва да се избягва, за да не се предизвика раздразнение или инфекция.
• Проверка на заздравяването: Лекарят вероятно ще ви препоръча един или няколко последващи прегледа, за да провери как заздравява зоната.

Пълното възстановяване може да отнеме от 6 до 8 седмици, като крайните резултати са видими след напълно изчезване на подуването и заздравяване на разрезите. Резултатът обикновено е дълготраен, с по-добра симетрия и комфорт, както и с по-естетичен вид, който отговаря на желанията на пациента.