Преди операцията се определят подходящите донорни места за вземане на мастна тъкан. Това включва вътрешната страна на коляното, бедрото, корема, гънките от тлъстини по талията, гърба, горната вътрешна страна на ръката и врата. Донорните и реципиентните места се фотографират, за да се направи сравнение на следоперативните резултати и преди това. 

 Фиг. 1: Липосукция на подкожната мастна тъкан се прави, като се използва 3 мм канюла в най-дълбокия слой (a),  2 до 3 мм канюла в междинния слой  (b) и 2 мм канюла в най-повърхностния слой  (c).

Мазнината се взема през 5 мм разрези, направени между гънките на кожата. Използват се 2 или 3 мм канюли, като колкото по-повърхностно е мястото на вземането, толкова по-тънка е канюлата (Фиг. 2). Мазнината се аспирира или при ниско или при високо отрицателно налягане, в зависимост от показанията и предпочитанията на хирурга.

Фиг. 2: Канюлата за аспирация е свързана с „капана за мазнини”.  Тази събирателна метална кутия е свързана с епруветка с устройство за отрицателно налягане, или с машина за липосукция.

Мазнината се събира в специално моделирана метална кутия и тогава се прехвърля в по-малки съдчета, обикновено 10 до 20-кубикови спринцовки, които се центрофугират за 2 до 3 минути. Това разделя компонентите на мазнина, вода и клетъчна фракция, състояща се главно от мазнини и стволови клетки. Мазнината и водата тогава се махат, а  клетъчната фракция  се запазва. Клетъчната фракция се прехвърля в 1, 5 или 10 кубикови спринцовки, в зависимост от обема, който трябва да се инжектира в реципиентната област. Разрезите на донорното място тогава се затварят с резорбируеми шевове и се слагат малки превръзки.

Мазнината се инжектира през канюли, като практически не оставя белег на мястото на получаването. Подкожният слой се инжектира, като се правят стотици до хиляди преминавания през същото място на разрязване и оставяне на микроскопски частици мазнина при всеки един случай. Това създава множество малки тунелчета, в противоположни посоки, през целия слой на меките тъкани. 

Липофилингът е процедура, която може да се прилага на много различни зони на тялото:

Устни

При липофилингът на устни между 2 и 5 мл собствена мастна тъкан се взима от донорската зона и се инжектира в устните. Част от нея ще се абсорбира в следващите 45-60 дни. Това е добра алтернатива на хиалурона/филърите за устните за хора, които биха искали да постигнат ефект по естествен начин. 

Лице

Поставят се между 20 и 40 мл обработени живи мастни клетки в зоната на скулата, назолабиалната гънка, бузите и брадата. Отокът продължава до 1 седмица. 

Гърди

Поставят се между 200 и 400 мл обработени живи клетки в зоната на гърдите. Окончателен резултат може да се види от 45-ти до 90-ти ден.

Дупе

Поставянето на мастна тъкан в зоната на BBL (Brazilian Buttock Lift) – поставят се между 200 и 500 мл в зоната на глутеусите (дупето). Окончателен резултат е видим от 45ти до 90ти ден.

Пенис

Удебеляване

Поставят се около 50 мл живи мастни клетки. Окончателен резултат е видим от 45ти до 90ти ден.

Влагалище

Стесняване

Поставят се около 50 мл живи мастни клетки. Окончателен резултат е видим от 45ти до 90ти ден.

Преди операцията обсъдете очаквания Ви с Вашия хирург. При операцията е трудно да се предвиди какъв процент от инжектираната собствена мастна тъкан ще се реабсорбира. 

В различните научни изследвания се съобщава за преживяемост на мазнининте от 30 до 75%. Загубата на мазнини се дължи на травма по време на операцията, отлагания, които са прекалено големи, апоптоза (програмирана клетъчна смърт) или други механизми, които разрушават клетките.  Това означава, че може да бъде необходима допълнителна корекция за желания ефект. Обемът мазнини, който може да бъде инжектиран на един път, е ограничен от дебелината и хлабавостта на меките тъкани на реципиентното място.

Има два значителни етапа на намаляване обема от липофилинга след операцията:

Първото е приблизително след 3 седмици, когато се установява след-оперативното събиране на течности (отоци) .
Второто се получава  4 до 6 месеца по-късно, когато мъртвите мастни клетки се резорбират от организма. 

Графика, показваща абсорбиращия модел на структурните мастни присадки: първото намаление се дължи на разнасянето отока, а второто намаление се дължи на реабсорбцията на мъртвите мастни клетки. 

Мастните клетки, които оцелеят след абсорбирането, прибавят обем към областта, който трае цял живот, но  хормонални промени и промени в теглото могат да бъдат отговорни за бъдещите придобивки или загуби.

За да се подобри хирургическия резултат, пациентите биват насърчавани да не пушат. Пушенето намалява преживяемостта на присадката и увеличава риска от усложнения, особено забавеното зарастване на раните. 

Обичайните последствия след липофилинг са следните:

• Неудобство
• Преходна скованост
• Образуване на синини
• Оток
• Намалена или отсъсвие на чувствителност на кожата в зоната на манипулация

Други възможни усложнения са:

• Хематом (<1%), който може да изисква връщане в операционната
• Инфекция на раната (<1%)
• Серома (<5%)
• Големи белези

Липофилинг усложнения, които са специфични за тази процедура:

• Подкожни кисти, жлези или белези
• Реабсорбция на мазнините, която изисква допълнителна операция